Каузи

Обмислях статията да се казва ,,За мен беше удоволствие да тичам 21 км редом с ултрамаратонеца Краси Георгиев‘‘, но при мен всичко е предпоследно. Причината за това заглавие дойде от напълно непознат за мен човек, Рафаил Николов, но за него по-нататък.

На 14-ти октомври участвах в 35-ото издание на Софийския маратон, в който се включиха над 4 000 участника от над 40 страни. Аз не просто ,,тичах‘‘, а бягах заедно с Краси Георгиев в инициативата 21 x 2 Run2Gether with Krasse Gueorgiev & Peter Neftelimov в подкрепа на Jamba – организацията, подготвяща хората с различни възможности за пазара на труда. Но нека сега започнем малко по- отдалеч…

Подготовката за маратона

Още пролетта знаехме, че ще бягам с ултрамаратонеца Краси Георгиев на Софийския маратон през октомври.

Почнахме да търсим количка за случая, защото даваните от държавата инвалидни колички са пълен боклук. С чисто сърце го казвам. Те са само, за да си седнеш вкъщи пред телевизията и да гледкаш държавата какви велики дела прави, разкрива със светлинна скорост престъпления, които ѝ изнася, а други… Както и да е.

Нали просто животът е един PR?!

Лятото след дълго търсене приятелите ми намериха количката, която уж ставаше за маратона. Тя беше около 1 500 лв. В същото време от социалните ни се обадиха, че ми се полага нова безплатно и да им пратим предложение. Пратихме им я с всички документи. Пак да повторя, че беше лято и социалните се бавиха седмица след седмица. Почивки все пак. А аз мога да работа събота и неделя?! Да де, личен избор… Въпросът е:

Работиш ли, за да помогнеш на някого, или работиш, защото просто трябва да се работи?!

След дълго чакане получихме отговор. Казаха ни, че могат да ни отпускат само 400 лв., а останалите 1 100 лв. да си ги извадим от джоба. Или щели да ни дадат от техния сайт да си изберем. Разбирай поредния боклук, който не струва дори и 400 лв… Аз тук не разбирам, честно, схемата им. Оставям на теб да я осмислиш.

Системата ГИ убива?!

В този ред на мисли държа да кажа, че не разбирам хората, които казват ,,Системата ни убива!‘‘. При положение, че така наречената ни ,,Система“ се състои от по-малко от 1% от гражданите на Република България.

В университета съм учил висша математика, но въпреки това не разбирам как 1% убиват 99%?! Честно.

Добрите хора са много повече

Аз гледам към другите 99% от гражданите на Република България. Между тях има много, много добри и свестни хора, които се борят за нашата Родина и успяват. Аз се обкръжавам с тях. Работя с тях. Уча се от тях. Излизам с тях. Смея се с тях.

Не случайно и в Uspelite.bg НЕ са ни в зоната на интерес тези 1% все гладни хора.

Аз сам си решавам как да си живея живота и никой не може да ми попречи. Така е и при теб.

Така намерихме хората от Good boys custom, които ни помогнаха с триколката за ‪#‎велопохода. След това ги помолих да ни помогнат с направата на количката за маратона.

Те с радост прегърнаха и тази идея и се заехме за работа. Взеха мерките на Краси, а от мен забележките. След няколко дни и една проба тази извънземна количка беше готова. И то на същите пари, от които щях да получа боклук от държавата. Да, този път ги дадох от собствения си джоб, но съм безкрайно щастлив от полученото!

Дори екипът на Good boys custom беше постоянно от нас през целия ден от маратона. Държавата или социалните щяха ли да бъдат?

Предизвиквайки себе си, ние предизвикваме другите!

Дойде денят на Софийския маратон. Беше някак необикновено да си заобиколен от такива световни бегачи. Нямам представа колко много хора се снимаха с мен и количката. Радваха се сърдечно. Виждаха, че няма невъзможни неща. Че равенството значи повече. Че щом искаш нещо, нищо не може да ти попречи да го постигнеш.

На Софийския маратон имахме отбор Run2Gether, където освен аз и Краси, имаше и други хора, подкрепящи каузата. Повече за нея във видеото:

През всичките 21 км с нас с Краси бягаше и Рафаил Николов. Вдъхновяващ млад човек. Не, че аз съм стар де. От него дойде фразата, че предизвиквайки себе си, ние предизвикваме другите. Личният пример е много важен. Благодарение на него останалите хора виждат, че нещата се случват.

Точно поради тази причина Краси Георгиев предизвиква всеки път себе си в помощ на децата с онкологични заболявания. Милен Великов дари над 5 000 книги на пострадало от пожар читалище в с. Гложене. Заради личния пример и ние направихме велопоход ,,Евро Вело за всички‘‘, където за 5 дни изминахме 300 км със специална триколка за хора с различни възможности. Примери може да открием много.

Защо разказах всичко това?

Защото ние сме хората, от които зависи всичко. Не може да се оплакваме непрекъснато от живота си и да не поемаме никакъв реален контрол върху Нашето бъдеще.

Не чакай друг, а ти бъди примерът, който другите да следват!

Предизвиквайки себе си да си по-добър, ти предизвикваш и другите да са по-добри!

Намери начин да живееш живота на мечтите си. По този начин и другите ще намерят своя!

Животът си е твой! Не го давай на друг!

За край на тази статия ще си позволя отново да цитирам думите на Милен Великов:

Изхабени са вече думите и са изпразнени от съдържание фразите. Остава ни единствено сами да инициираме и поемем в свои ръце подобни кампании. Нека мерим делата си по това, което правим, а не по това, което казваме.