Успелите споделят

2017 година е към своя край и обичайно идва времето на равносметките – кой, какво, как е свършил, свършил ли го е изобщо. И докато 2018 чака да влезе с гръм и трясък след последните 10 секунди и изхвърчащите тапи от шампанско, идва и време да си припомним всички онези вдъхновяващи хора, за които ви разказваме ежедневно. Да си припомним тези, които се поспряха за малко в Успелите и оставиха частица вдъхновение не само у читателите, но и у нас като автори.

Затова започваме с първата част от най-четените 10, въпреки че бихме споделили далеч повече. Несъмнено бихме ви разказали отново всяка една история и то многократно, защото истински вярваме, че доброто го има и то се предава чрез вдъхновението от уста на уста и от усмивка на усмивка. 

Ралица Паскалева: Вселената ще ви се отплати, ако работите с любов и увереност

Ралица Паскалева е родена в Русе, а във Варна завършва гимназия. Родителите ѝ не са актьори, но това не е попречило на нейната увереност, че някой ден ще се занимава точно с това. Само на 27 е, но вече има достатъчно роли, които я открояват и я правят една от най-харесваните млади актриси. Познавате магнетичните ѝ очи от сериала „Откраднат живот“, от филмите „XI A“, „Корпус за бързо реагиране“, „Код червено“. Освен това, тя преподава на млади таланти и винаги намира време за пътувания. 

Актьорското майсторство - страст или професия? 

В училище моето хоби бе актьорското майсторство, след това се превърна в страст. Имах усещането, че ще стане и моя професия някой ден, въпреки че тогава исках да уча археология. Така и стана. Кандидатствах в НАТФИЗ и още първата година ме приеха в класа на проф.Стефан Данаилов. 4 години по-късно актьорството официално се превърна в моя професия.

Някога губила ли си себе си в някой образ?

Не мисля, че съм се губила. Никога не съм допускала образите, които играя да пречат на емоционалното ми състояние в живота. Разбира се, след ден изпълнен с много емоционални или драматични сцени, се чувствам особено и ми трябва разведряване. Това са нормални неща за всеки актьор, защото ние всъщност работим с нашите лични емоции, спомени, болки, мечти.

Цялото вдъхновяващо интервю на Ралица Паскалева може да прочетете тук.

Мари (Madame Bulgaria): Тревата не е по-зелена другаде, повярвайте ми!

Мари е 33-годишна французойка, която обаче има и полски корени, защото баба ѝ и дядо ѝ са дългогодишни полски емигранти във Франция. Мари стои зад прекрасния и все по-популярен блог, посветен на България – Madame Bulgaria.

През първите 10 години от живота си живях в Северна Франция. След това баща ми трябваше да се мести на различни места из Франция заради работата си и цяло семейство пътувахме заедно с него. След като завърших гимназия, ме приеха да уча право. Да бъда адвокат беше моя мечта още от 12-годишна. Всъщност исках да стана или адвокат, или полицай, но обичам живота твърде много, за да поема такъв риск и затова лесно избрах първото. Въпреки че от мен щеше да излезе чудесен детектив…

Следвайки детската си мечта, завърших право и работих за кратко в няколко кантори в Париж. Обаче бързо разбрах, че тази работа не е за мен – така и не успях да харесам атмосферата. По това време, през март 2012 г., срещнах мъжа ми Александър и двамата решихме да променим начина си на живот и да основем наша собствена фирма. Две години по-късно, през март 2014 г., напуснахме Франция и отидохме в Щатите. Така започна всичко.

Не пропускайте да си припомните цялата история на Мари.

Петя Илиева: Искам да възродя шевицата и да провокирам интереса на хората към техните корени

Петя Илиева е създател на марката за бижута „Китна“. Едно напълно недостатъчно обяснение на това, с което всъщност се занимава тя. Петя изглежда и звучи изключително съвременно, а в същото време успява да намери начин да вплете във визията на модерния човек традиционната българска шевица. Бижутата, които изработва с ръцете си носят магия. Оставям я да те плени с разказа си за силата и въздействието на българските символи.

Каква е историята на „Китна“?

По професия съм графичен дизайнер. Това е моята първа дипломна работа в НБУ от 2013 година, на която едва от миналата година започнах да вдъхвам живот. Вдъхновението за създаването на „Китна” е и моето желание да възродя българската шевица и да покажа, че тя може да бъде модерна и има място за нея тук и сега.

Тя, българската фолклорна шевица, се оказва притежател на много положителни качества: изглежда красива, нежна и приятна за окото, изчистена до съвършенство и балансирана цветово.

Тя, българската шевица, като една съвременна енигма, е преплела дълбоко в себе си технология за неразбиваеми кодове.

С невидимите си вибрации влияе благотворно върху здравето на човека. Привлечена от безспорните качествата на шевицата, у мен възникна желанието да я възродя, отреждайки ѝ достойно място в нашето съвремие. Запазвайки цялата магия на ръчната изработка, в комбинация с желанието ми да творя и да създавам нещо с ръцете си, плюс страстта ми към бижутата - всичко това ме провокира да реализирам проекта. Всичко започна да се случва толкова естествено и лесно, все едно решавам уравнение без неизвестни - просто събрах 1+1=КИТНА.

Припомнете си цялото интервю с Петя Илиева. 

Светлин Наков: България има реален шанс да бъде „Силициевата долина на Европа“

Светлин Наков е вдъхновител на хиляди млади хора, които се интересуват от програмиране и технологии. Той има повече от 15 години опит като софтуерен разработчик, ръководител е на проекти в областта на информационните технологии, преподавател и консултант. Наков е автор на 7 книги за програмиране, лектор е на стотици конференции, семинари и обучения. Зад гърба си има стотици безплатни видео уроци по програмиране и софтуерни технологии с над 100 000 гледания в YouTube.

Той е и притежател на наградата „Джон Атанасов“ за принос за развитие на информационните технологии и информационното общество у нас. А каква е неговата мечта? - Да направи България „Силициевата долина на Европа“.

Кое е най-голямото ти предимство в професията? 

Аз съм супер целеустремен. Когато имам цел, правя всичко възможно да намеря начин да я постигна. Освен това съм много вдъхновен, когато искам нещо, фокусиран и не се плаша от работа. Често работя по 12-14 часа на ден, дори и събота и неделя. Мисля, че от значение е талантът ми да откривам оригинални, нестандартни и креативни решения. Непрестанен е и стремежът ми да следвам истински значими за обществото каузи. Мисля, че всичко това ме прави силен в задачите и проектите, в които истински вярвам.

Ако трябва да опишеш професията на програмиста – кои са най-важните думи за нея?

Програмистът е творец и инженер. Той измисля решения, генерира идеи, пише код, тества го, поправя грешките, тества пак - всичко това, докато тръгне или докато не усети, че е в грешна посока и трябва да промени нещо кардинално. Програмистът непрестанно развива и използва своето логическо мислене. Той е обречен на учене всеки ден, цял живот. Добрият програмист постоянно учи, променя се, адаптира се.

Цялото интервю със Светлин Наков може да прочетете тук. 

Елена Урумова: Ако си достатъчно добър, рано или късно някой ще те копира

Елена Урумова е собственик и главен дизайнер на марката за дамско бельо Лена-Лена. Да се занимава с моден дизайн било нейна мечта от дете. Обучавала се е в различни икономически науки, но въпреки това започва да се занимава с мода. В началото било трудно и объркващо, но в крайна сметка продължава да изпълнява първоначалната си нагласа, а именно да бъде щастлива с работата си. Повече за нея в следното интервю.

Защо избра да се занимаваш точно с предприемачество и кога беше първият ти допир с него?

Не бих казала, че съм решила да се занимавам с предприемачество. Реших да се занимавам с мода, а предприемачеството се оказа неразделна част от развитието на един бранд. Икономическият ми бекграунд ми помага изключително много, както и обучението ми по мениджмънт, маркетинг и стратегии, социални науки, търговско право, държавно законодателство и общо взето цялостната съвкупност на икономическата материя.

Как ти дойде идеята да създадеш бранд за ръчно направено бельо? Защо точно за бельо?

Бельото е най-личната част от облеклото, която една жена притежава. Тя е предназначена само за нея и за най-много още един човек. Това е тази част от облеклото, която показва истинското отношение на една жена към самата нея. Бельото не е нещо, което е на показ, но може да изкара на показ едно по-различно държание. Може да даде много самочувствие и увереност на една дама, което си личи дори по движенията и жестовете ѝ.

Припомнете си историята на Елена Урумова тук.

Очаквай втора част от най-вдъхновяващите истории през годината съвсем скоро!

А ние си пожелаваме още такива срещи през 2018-а, които да разказваме със същата любов.