Успелите споделят

Кое е най-важното нещо за едно дете, което прекрачва за пръв път прага на училището?

Да му се подсигури приятелска среда, спокойствие и емоционална сигурност. Т.е да усети, че е обичано и зачитано. Тънък е моментът с индивидуалния подход и за да бъда адекватна на нуждите на всяко дете, изисквам преди 15 септември, когато поемам първолаци, родителите им да ми напишат есе, в което максимално обективно да разкажат за положителните и не чак толкова положителните черти, за страховете, за навиците на детето си. Така ги познавам, преди да съм ги видялам, и се старая да реагирам по най-нестресиращия за всяко начин. Това ги отпуска, приобщава и сприятелява по-бързо и успешно.

Всеки има „чаша за любов“ (изразът е от една великолепна книга „Прегръдка, целувка и ритник по панталонките“) и когато тя се поизпразни, ние всички имаме нужда най-близките ни да я напълнят отново, а това е възможно не с водене в МОЛ-а и с всевъзможни дрънкулки, а с внимание, време, много прегръдки и думи, изразяващи любов, насърчение и доверие.

В кой момент от своята работа си била най-щастлива?

Щастлива съм във всеки момент, когато работя с децата. Натоварва ме само бумащината, която ме отклонява от същината на моята работа – общуването не само в клас, а и извън него.

Най-щастлива съм, когато ги провокирам с въпроси извън учебниците и виждам светлинките в очите им – когато ги карам да мислят, да преценяват, да изразяват своето мнение и когато успея да посадя семената на добротата, съпричастността, толерантността в  душите им. А това се получава, защото те са чисти бели дъски, върху които можем да пишем, затова е важно какво пишем.

Обичам да ги мотивирам да поемат инициатива, да проявяват самостоятелност, да разрешават конфликтни ситуации сами, помежду си, без да налагам своето мнение като единствено правилно. Всеки момент, прекаран в компанията на деца, е безценен, защото ми дава възможност да уча от тях. Дълбоко вярвам, че децата са чудесни учители и е нужно да се вслушваме в тях, а не да се налагаме като авторитети, защото уважението не се налага, то се печели.

Децата усещат, когато си загрижен, когато ти пука, когато ги обичаш – тогава всичко се връща – любовта и уважението, а най-прекрасният момент е когато вече пораснал мъж или жена ми кажат: „Здравейте , госпожо“, защото респектът не им позволява да ми проговорят на „ти“ и продължат с думите: "Вие бяхте единственият учител, който ме провокира да мисля“…

Тогава разбирам, че съм изпълнила мисията  си и се вдъхновявам отново, дори когато край мен се случват обезсърчаващи неща.

Как изглежда училището на твоите мечти?

Този въпрос ме затруднява най-много.Може би свежи цветове в интериора и в униформите, удобни мебели, кътове за почивка и игри, зеленина и течаща вода в двора, която релаксира ума и душата, малки групи от деца, достатъчно време за почивка между уроците, които някак си са разделени по интереси, здравословно меню и вкусна храна…

Мотивирани, позитивни, добре заплатени и усмихнати учители… Време за хобита и общи дейности- концерти, екскурзии, излети… А, и задължително всяка сутрин да звучи химнът, както и домашните да са толкова, колкото да учат на отговорност, а защо не и без домашни (не доказваме колко добри учители сме като даваме домашни на родителите)…

Нереалистично е, нали… Но затова е мечта, а докато сме в реалността, можем да даваме най-доброто от себе си и да вярваме, че се връща, защото мрънкането, негодуванието, критикуването, агресията, алчността и завистта не са в състояние да ни извисят и да променят живота ни в личен, в професионален и в обществен план към по-добро…

Нека бъдем ДОБРИ винаги, когато можем, защото капка по капка става вир, а малките жестове са като капки в океана  от детски надежди за здраве и пълноценно детство!Нека се грижим за нашите цветя – деца и да им осигуряваме необходимите условия, за да растат със здрави корени и красиви цветове.Нека даваме пример не само на думи, а с действия, защото децата не слушат какво им казваме, а гледат какво им показваме.

На всички, които подкрепят подобна инициатива – благодаря, че не съм сама,а към  всички, които са възмутени имам въпрос : Ако вашето дете е в нужда, все още ли ще се възмущавате?

Нека се опитваме да поглеждаме света не само от нашата камбанария…

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.