Топ 3 на незабравимите моменти от велопохода ,,Евровело за всички‘‘
Как би се чувствал, ако сънуваш, че си на велопоход с приятели? След като усетиш чувството, сънувайки, би желал да го осъществиш наистина? (Препоръчвам ти го.) Така аз предната нощ сънувах, че съм на велопоход с приятели. Но това не беше сън за сбъдването на една мечта. Това беше сън на носталгия…
Сигурно вече си разбрал, че предната седмица бях на велопоход с кауза с още 5 приятели-ентусиасти, част от ДОБРИТЕ хора.
Александър Хинков разказа подобаващо за 5-те дни от #велопохода (с този хаштаг отбелязвам постове за това приключение в 5 социални мрежи). Ето и статиите на Сашо по дни: Ден 1, Ден 2, Ден 3, Ден 4, Ден 5.
Вече измина седмица от тогава и както разбра, вече ми е носталгично. Разбирам, че тези дни не могат нито да се върнат, нито да се повторят. Независимо от това, изживяването, чувствата и спомените остават. Затова реших да напиша няколко статии точно за тях. Някой беше казал, че преживяванията не са преживявания, ако не са споделени… Така аз сега запретвам ръкави и настройвам мисъл и клавиатура на най-незабравимите моменти от велопохода ,,Евровело за всички‘‘.
#1 Спусканията по баирите
Да, започвам с най от най-най. Най-яки от целия велопоход бяха спусканията надолу по баирите. Тези бързосвършващи моменти трябва задължително да се изживеят. Имаш чувството, че все едно летиш. За тях бих издържал и изкачването по баирите с 2,5 км/ч (яка скука, казвам ти), щом знам, че след това, на върха ме очаква нещо уникално. Фиюууул надолу!
За да е още по-описателно, ще го кажа и по този начин:
Спускането по баир е като секса. Тъкмо ти е станало най-хубаво и си свършил!
#2 ПоздравиТЕ
Аз като един вече над 3-годишен жител на София, където дори хората от входовете не си се познават и поздравяват (поради необясними за мен причини) – не бях свикнал да поздравявам непознати по улиците.
Така приятелите ми (Саш, Иван и Нед) поздравяваха всеки, когото видеха през целия ден. Най-интересното за мен беше, че 99% от хората ни отвръщаха, поздравяваха и се усмихваха. Нито един не ни напсува. А 1% само ни гледаха с паднали мандибули (заради изящната ни красота сигурно).
Невероятно е чувството да станеш в 6 часа и в 7 часа да тръгнеш с колелото. И цялото село да те поздравят с усмивка и с ,,Добро утро‘‘, независимо от възрастта и пола.
Освен това единия ден от велопохода – ние си караме и отпред имаше един дядо, който продаваше дини, пъпеши и праскови. Той ни видя в далечината. Зарадва се. Избра 3 от най-хубавите си праскови. Подаде ни ги, докато караме, без да спираме и ни пожела приятен път.
На другия ден, няколко километра преди да влезем в град Тутракан си караме зад един дядо. И той на колело. Отзад на колелото возеше касета пълна с узрели голи праскови. Беше сутрин. Сутрешният ни глад правеше тези праскови неповторими, досущ като меденките от доброто старо време.
Нед не се сдържа. Продума на дядото за прасковите. Той се обърна. Усмихна се. Каза, че тъкмо ги е набрал. Спря. И отново избра 3 от най-хубавите, за да ни ги даде.
Еххх, тези хора! Обичам малките жестове в живота!
#3 приРодата
Тук просто думи нямам. Както казва Нед:
Човек и Природа в едно!
Гледките, на които бяхме свидетели през тези 5 дни, бяха невероятни! Направо се пренасяш в един друг свят. Където няма тревоги, стрес, работа, проблеми… (Само комари, но и те се преживяват с определена мантра). Пълно спокойствие. Със себе си. С природата.
4 от 5-те нощи спахме на крайбрежието на река Дунав. Майката на българските реки. Че не само на тях. Досега не бях седял толкова дълго и толкова близо до нея. Усещането е необятно като майчина милувка. Още повече като знаеш, че отсреща е Румъния. Един друг свят. И те обзема един страх… Но знаеш, че Дунава те пази!
Едната обедна почивка прекарахме под моста. (Както и да ти звучи това.) Там осъзнаваш две неща. От една страна, колко малък е човек и какви много по-големи неща има от него, които и само с едно "пук" те заличават за миг. От друга страна, колко е голям човек, за да може да създаде такива огромни неща да се издигат над него в помощ на останалите.
В помощ на останалите, ако искаш да бъдеш и ти, може да подкрепиш нашата инициатива „Евровело за всички“ на balkanseverywhere.com. Целта ни е създаването на второ колело за хора в нужда и ново приключение, тъй като всички трябва да сме равни!
Виж също Топ 4 на най-екстремните ми моменти от велопохода и Правилото за 10-те процента…
Снимки: Нед Дервенков
